вторник, 28 февруари 2012 г.

Кавърма в омлет!




Кавърмата е традиционно българско ястие. Вариациите по приготвянето й вероятно са толкова, в колкото домове е приготвяна. Обикновено кавърмата съдържа пилешко или свинско месо, праз лук, чубрица, чушки, лютиви чушлета. Ще ви предложа една максимално изчистена рецепта, за класическа кавърма.

500-600 грама свинско месо /от плешката- без кост/
3 стръка праз лук
2-3 чушки /ползвах консервирани/
2-3 домата /аз ползвах консерва домашен гювеч/
2-3 скилидки чесън
чубрица
черен пипер
сол


за омлетите:

за всяка бройка по 2 яйца, 3-4 лъжички прясно мляко и 1 ч.л сол


Нарежете месото на кубчета и задушете. След като започне да зачервява прибавете подправките и продължете да задушавате до готовност. Отделете готовото месо в чинийка, а в същият съд сложете нарязаният на кръгчета праз, скилидките чесън и чушката. Задушавайте докато праза си смени цвета и прибавете отново месото вътре. Последно добавете и домата и задушавайте докато се изпари цялата течност.
През това време направете омлетите, сервирайте кавърмата като сложите част от нея във всеки омлет.
Посоченото количество месо е достатъчно за 4 порции.

петък, 24 февруари 2012 г.

Френски макарони с малинов крем!




Макарони ли казахте ...
Оказва се, че тези симпатични малки сладки на белтъчна основа са известни предимно на кръга ми от познати, които се интерисуват от готвене, не са толкова популярни все още у нас, макар да набират скорост.
Смята се, че рецептата се е зародила през 1791 г. в манастир край Cormery, Франция, а според други- донесла ги е Катерина де Медичи, заедно с нейните италиански готвачи, когато се е омъжила за Хенри Втори. Много френски региони спорят за това, да са център на макаронената индустрия, а в много френски градове има Музеи на макарона.
Една от причините, заради които до сега не съм пробвала беше, че нямаше от къде да се сдобия с бадемово брашно в нашият уж голям областен град. Но сега, правейки поръчката за боички и фондан за тортата на Стеф поръчах кутийка и предвидливо бях запазила от седмица белтъци в хладилника. И така- вчера отворих сайта на Ирина Купенска, изгледах клипчето, което тя си е направила труда да спретне, покрай него още 2-3-5 /много било интересно така да възприемаш каквото и да било/ и запретнах ръкави.

Рецептата за 'черупките" е една и пропорциите е важно да се спазват точно!!!

90 грама остарели белтъци
110 грама бадемово брашно
40 грама захар
200 грама пудра захар
щипка сол

ако решите да добавяте какао, то грамажа е за сметка на пудрата захар /ако добавите 30 грама както, захарта ще стане 170/

Сложете белтъците в купата на робота /може и с мискер/, добавете им щипката сол и започнете да разбивате на ниска скорост. След като се появи пяна, увеличете скоростта на максимална и започнете да добавяте от кристалната захар- на 3-4 пъти цялото количество. Разбивайте докато получите твърди белтъци с връх. Сега е момента да добавите цвят на макароните. След като са готови, пресейте няколко пъти количеството бадемово брашно, заедно с пудрата захар, така че да остане само финото от тях. Добавете ги към белтъците и бъркайте внимателно /във видеото ще видите как/ докато се разнесе цялата смес. Сложете сместа в пош и върху предварително постлана с домакинска хартия тавичка /аз ползвам тази на фурната/ и направете малки кръгове от сместа- един от начините е да си 'нарисувате' ктъгчетата предварително и да обърнете хартията, защото ще се отпечатат на макароните. Аз не го направих, просто малко повече старание по време на избутването на сместа е достатъчно да направите равни по големина черупки. В тавичката на фурната аз направих по 5 макарона на редче и направих 4 реда, ако това ще ви ориентира. Правете малки кръгчета, защото после леко се разливат!!! След като сте готови, хващате тавата и я тупвате 15-20 пъти примерно в земята /от ниско разбира се :)/ за да се изкара излишният въздух от макарончетата, да се хомогенизират, и разнесат неравностите. ОСтавете ги настрана да починат около 30-60 минути, или докато горната им част изсъхне и не цапа, когато ги докоснете. Сега вече са готови за печене- загрейте си фурната на 150 градуса и сложете на ниска скара /2 нива над дъното/. Макароните се пекат точно 14 минути при тази температура! Но все пак наблюдавайте процеса. След като са готови извадете и оставете да починат малко, за да могат да се отлепят от хартията.





Крема за слепяне на макароните може да е всякакъв, може само конфитюр, ганаш или млечен крем със всякакъв вкус. Тъй като моите макрони се водят малинови, ще трябва да направим и малинов крем :)

250 грама маскарпоне
250 грама сметана
1 консерва подсладено кондензирано мляко
150 грама малини /ползвах замразени/
20 грама желатин

Разбийте маскарпонето с подсладеното мляко, добавете и малините и разбивайте до получаване на хомогенна смес. Отделете в купа, а през това време разбийте и сметаната /35%/ до получаване на върхове в нея. Смесете сметаната с малиновата смес. Желатина разтворете в 100 мл вода и оставете да набъбне. След като "изпие" цялата вода го сложете в микровълнова за 15-20 секунди- резултата е перфектен /изпробвах го/. Добавете на няколко пъти от желатина към сместта, като бъркате до хомогенизиране до следващата порция.
Сложете от крема в пош, подредете си целувките да са по две с еднаква големина и сложете по малко от крема върху половината от тях. Съединете макароните два по два, като ги притискате с лек натиск един към друг, за да избутате крема към краищата. Приберете макароните в хладилник, покрити със свежо фолио поне за една нощ, а после им се насладете.

вторник, 21 февруари 2012 г.

Пилешко бонфиле на тиган




Лесна, вкусна и полезна рецепта- за всяко време и всеки повод

10-на бройки бонфиле
зехтин
сока на един лимон
сол


Изтискайте сока на един лимон, добавете ч/л сол. Накиснете за час- два филенцата. Изпечете ги в оребрен тефлонов тиган, като при всяко обръщане подмазвайте със зехтин горната им част. Може да ги ползвате и за добавка към салата, или за директна консумация.

Tagliatelle ala créme





Рецептата е инспирирана от сайта на моята приятелка Кеми Вкусно и красиво и по-конкретно рецептата за Спагети със сос сирена, пиле и аспержи, с благодарности за споделеното и идеята.

За 6 порции талиатели ще са ви нужни:

500 грама талиатели
200 грама сметана
100 грама сирене Дор Блу
100 грама сирене Бри
50 грама настърган пармеджан
300 грама пилешко бонфиле
250 грама печурки
2 склидки чесън
зехтин, сол, черен пипер, *пресен босилек

Сложете в тенджера два литра вода да заврят. След като кипне водата, сложете две лъжици зехтин и супена лъжица сол и сложете талиателите, като намалите силата на котлона. Засечете 5 минути и свалете от котлона.
За соса- в тефлонов тиган сложете нарязаните на жулиени пилешки бонфиленца. Добавете към тях и измитите и нарязани на филийки печурки. Сложете капак и оставете да се задушава. След като си пуснат сок, махнете капака и оставете да изпари водата. Смачкайте скилитките чесън с широката част на ножа, след което ги наситнете /така по-лесно се нарязват на ситно/ и ги добавете при пилето. След като гъбите и месото се позачервят, добавете сметаната. Бъркайте интензивно, а последно добавете и сините сирена вътре в соса. След като се поразтопят оттеглете от котлона. В порционна чиния поставете част от талиателите, полейте със полученият сос, поръсете с настърган пармеджан и малко черен пипер. Декорирайте с пресен босилек и поднесете.

петък, 17 февруари 2012 г.

Двойно шоколадови мъфини с малинов крем




Не ни пропусна сезонният вирус- Ники го донесе в събота, в неделя Стефания вече беше болна, във вторник вечер се тръшнахме аз и Преслава. Салфетки, термометри, нурофен- ето така мина у нас празника на влюбените и виното /за кой както го предпочита/. Постигнах личен рекорд по вдигане на температура- 39,2- не помня в съзнателният си живот да съм развивала такава. И някъде в полуунеса ми мина през ума, че ще е добре да направя едни мъфини- ей така, да живна малко, пък и за настроение. Даже реших и да ги снимам, та да пусна рецепта.





За мъфините:

1 ч.ч прясно мляко
2 яйца
2/3 ч.ч захар /напоследък ползвам само кафява захар- смятам, че придава по-приятен вкус на сладкишите/
1 1/2 чаша брашно /може да се наложи да добавите, ако яйцата са по-големи/
2/3 ч.ч шоколадов чипс
3 с.л какао
1 бакпулвер
1 к.ч мазнина /масло на стайна температура, или олио/

За крема:

125 гр. масло
1 к.ч малини /замразени или пресни/
1 ч.ч пудра захар
1 с.л прясно мляко



Разбийте яйцата със захарта до побеляване. Прибавете млякото, след него разтопеният шоколадов чипс с мазнината /в микровълновата за около минута разтопявам чипса, заедно с мазнината/. Разбъркайте добре, прибавете и какаото. Накрая се добавят и брашното, заедно с бакпулвера. Добавете и още шепа неразтопен шоколадов чипс. Сложете по лъжица от сместа във формичките за мъфини и печете около 20 минути на 180 градуса. Аз получих 19 мъфина средна големина.


Крема разбийте като смесите всички съставки в кухненски робот. Декорирайте мъфините и им се насладете в компанията на хубаво кафе.

неделя, 12 февруари 2012 г.

Млечни питки с ленено брашно




Всъщност си харесах много снимките на турски питчици в гугъл, но в крайна сметка,както става със всяка рецепта я поизмених леко.
Турската кухня е известна с тестените си деликатеси, а хлебните им произведения са повече от чудесни. Преди време си говорихме с татко, че даже и брашното им е друго- истинско, мирише на вкусен селски хляб. Рецептата, на която се спрях е много лесна и бърза за изпълнение, а ако обичате бели хлебчета, просто не добавяйте ленено брашно.

4 1/2 чаши бяло брашно тип 500
1/2 чаша ленено брашно
1 пакетче суха мая
2 ч.ч мляко
1 ч.л захар
1 с.л сол
250 мл растителна мазнина /олио, или разтопен зехтин/

за намазване:
1 жълтък
1 с.л прясно мляко

Стоплете половината мляко, добавете вътре маята и захарта и оставете за 5 минути настрани. През това време пресейте бялото брашно, добавете му лененото и разбъркайте. Направете кладенче, в което излейте чашата мляко, както и сместта с маята. Последно добавете солта и мазнината. Разбъркайте докато стане трудно за бъркане с лъжица, след което започнете да месите с ръце. Тестото, което се получава е много приятно за работа. Извадете на кухненския плот и месете 2-3 минути. След това го разделете на 12 равни части, от които оформете питчици. Подредете ги в тавичка с хартия за печене и на всяка питка направете цепнатина отгоре. Оставете ги да втасат 30-40 минути, след което печете 13-15 минути на 180 градуса. Толкова вкусни и ароматни питки не бях яла- наистина, тестото е меко, ароматно и много вкусно. Опитайте и вие!

четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Зеленчуково ризото с пилешки бутчета




Този път няма предистория- просто любимото ядене за моите деца.

6 броя пилешки парти бутчета
1 ч.ч ориз
1 пак. "Императорски микс" на Бондюел
2 големи глави лук
2 ч.л сол


Сварете пилешките бутчета. Сложете два черпака от бульона в тиган и задушете в него на дребно нарязания лук. След като се изпари водата прибавете към него ориза и задушавайте, докато стане "лъскав". В тавичка изсипете зеленчуковият микс, а върху него ориза с лук. Разбъркайте добре, посолете. Наредете пилешките бутчета отгоре и залейте с 4,5 кафени чашки от бульона, който се е образувал от варенето на бутчетата. Запечете във фурната до готовност.

сряда, 8 февруари 2012 г.

Подреден "миш-маш"




Сигурно ви е трудно да си го представите, миш маш уж, пък подреден. Да, ама може- вкуса е малко по-различен, вероятно- заради по-скоро "свареният" жълтък, а не изпържен- но факт е че е достатъчно вкусно да ви стане любимо.

и така:

1 буркан печен червен пипер
2-3 скилидки чесън
1 връзка пресен лук
100 грама сирене
100 грама кашкавал
6 яйца
2-3 стръка пресен магданоз
черен пипер

Нарежете лука и чесъна на ситно. Задушете ги в малко мазнина, добавете и нарязаният пипер. Задушавайте, докато изври водата, която пипера пуска. След като е готово изсипете в тавичка, поръсете с черният пипер, разстелете нарязаният магданоз, натрошете сиренето отгоре равномерно, а накрая прибавете и настърганият кашкавал. На равни разстояния едно от друго счупете яйцата, като гледате да останат цели. Запечете в предварително загрята фурна за 15 минути, или докато се "забулят" яйцата.

вторник, 7 февруари 2012 г.

Бриош по Джулия Чайлд





„Умереност, малки порции и голямо разнообразие от храни – това е моята философия за храненето“, споделя известната кулинарка Джулия Чайлд. „И най-вече – храненето и готвенето да бъде забавление!“
Тази симпатична американка, със "скромните" си 183 см височина и специфичен тембър гостува често в домовете на много любители кулинари. Една от философиите на Джулия е, че приготвянето на храната е ритуал, който заздравява семейството. Тя учи семейните двойки да укрепват любовта и секса, като готвят заедно.
Малко след като се омъжва Джулия и съпругът и заживяват в Париж, където тя се записва на кулинарен курс в небезизвестното Cordon Bleu. Там се ражда любовтта й към френската кухня, а години по-късно тази любов се превъплатява в кулинарни издания, кулинарно училище и безброй епизоди на кулинарни предавания.



Френската кухня е тайнство, френското кулинарно майсторство включва множество техники, дори най-семплата операция се прави по най-внимателния начин без значение на времето, което ще отнеме.


Бриош е едно от емблематичните френски изделия. По своята същност това е козуначено хлебче, но с по-малко захар, от колкото сме свикнали ние да слагаме в козунака. Специфична е формата на класическият бриош- пече се в къдрава метална форма, като с част от тестото се прави "калпаче". Но естествено вашето предложение може да е според личните ви усещания. Аз направих класическа форма, но ги изпекох в т.нар bun tray /като форма за мъфини, но с по-плитки гнезда.



И след всичко това да взема да напиша и рецептата :)


Искам да подчертая, че машината за хляб е основна в тази рецепта, не мога да ви гарантирам резултат, ако нямате и решите да я направите.



85мл. топло прясно мляко
1 пак. суха мая
1 яйце
360 грама брашно


В купа, заливаме с топло мляко, маята и яйцето. Изсипваме сместа в казанчето на машината за хляб прибавяме и 180 грама брашно. Включваме на програма тесто /при моята машина това е програма 6/.Тестото се меси за около 4 или 5 минути. След като тестото е готово , добавете още 180 гр. брашно върху тестото така че да покрие тестото и втасва в продължение на 30 до 40 минути. След като се е надигнало тестото прибавяме:


85 гр захар (ако обичате сладко добавете още, но не повече от 20-30 грама, захарта променя времето за втасване)
1 / 2 чаена лъжичка сол
4 яйца разбити
200 гр брашно /добавяме първо 180 грама, оставяме си резерва, ако тестото ни остане меко/

Отново включваме машината на програма тесто и в първите минути на интензивно месене добавяме на два- три пъти 170 гр масло /разстопено на стайна Т/. След това оставяме машината да изкара до процеса на втасване и оставяме още 10-на минути, за да затопли машината. Оставих около 30-на минути в машината- получи се прекрасно тесто. След това го извадиих, доомесих леко върху набрашнен плот и разделих на две. От едната половина направих 12 питки, в които сложих шоколадов чипс и оформих като класически бриош. Останалото количество пък реших да изпека в т.нар Ramekins /формички за суфле/ като им добавих изсушена червена боровинка.

Оставих да втасват още половин час, след което ги намазах с жълтък, разбит в лъжица топла вода. През това време включих фурната на 180 градуса. Пече се до равномерно потъмняване на коричката.
Приканвам ви да намерите време да ги приготвите- това са страхотни питки за всякакъв повод, особено за романтична закуска с любим човек.

неделя, 5 февруари 2012 г.

Мини пици- парти хапки с повод и без!




Преди около месец беше рождения ден на Преслава, празнувахме в къщи, в тесен кръг от приятелски дечица. Тогава ми хрумна този мини вариант за пица, като интересен за деца и възрастни. На повечето детски партита се предлага парче пица, сок, солетки. Реших и вкъщи да направя подобно- като на детски кът. Само, че варианта с разрязано парче пица не ми се понрави и така се родиха тези парти пици. Рецептата е стандартното тесто, от което приготвям пица, а плънката- каквато ви хареса. В случая: доматено пюре за намазване на всяка пица /миналият път разтворих кетчуп в доматен сос, че ми беше свършило пюрето- вкусно се получи/, кисели краставички, печен червен пипер, луканка, мек колбас /филе, кренвирш- ако го разрешавате у вас/, топено сирене и настърган кашкавал.

за тестото:

300 мл. хладка вода
1/2 ч.л захар
1 пакетче суха мая /7 гр./
550 грама бяло брашно
1 ч.л. сол
2 с.л зехтин

Продуктите поставяме в контейнера на машината за хляб в изброената последователност- ползвам програма Тесто /час и половина/.
След като е готово тесто го разделяме на 3 равни части. Първата разточваме до дебелина 1 см и с малка чашка изрязваме кръгове. Всеки кръг разточваме леко с точилката и нареждаме в тавичка /ползвам тази на фурната, като съм я застлала предварително с хартия за печене/. Намазваме всяко кръгче с доматено пюре, слагаме от продуктите колкото събере и запичаме на максимални градуси. След като тестото порозовее слагаме по малко настърган кашкавал на всяка пицичка отгоре и запичаме още съвсем малко- колкото да се разтопи. Ако ви се играе, сложете и подправки- аз днес нямах време.

Френски селски хляб- втори опит!




Миналата седмица попаднах на рецептата за френски селски хляб в блога на Ваня Culinary with me. Хлябът изглеждаше толкова апетитно, а тя го бе описала толкова великолепен, че веднага направих опит. Да, обаче следвайки тази рецепта не получих категоричният резултат, с който се слави този хляб, а именно пухкава среда и тънка, хрупкава коричка. Тази седмица пък рецепта публикува Йоанна от Кулинарно /в кухнята с Йоанна/ и в изпълнението имаше разлика, но пък резултата се предполагаше да е идентичен с предходната. Реших, че няма да му се дам на този фенски хляб и запретнах ръкави. И крайният резултат този път е в моя полза. И така- реми. Споделям рецептата на Йоанна, която се оказа моят начин да достигна до така желаният вкус на ароматен и вкусен селски хляб. Истината е, че като всички друго търпението е основната съставка за успех на това начинание. Да, процеса е продължителен, но ви гарантирам, че опитвайки резултата няма да съжалите за "изгубеното време".
Копирам ви написаното от Йоанна, а снимки може да видите в нейния блог, но тя толкова добре е описала технологията, че няма как да се обърка.


За предварителното тесто (pate fermentée):

280 гр. бяло брашно
3/4 чаена лъжица сол
1/2 чаена лъжица суха мая
180 мл. вода, със стайна температура
В купа се смесват брашното, солта и маята. Добавя се водата и се замесва меко тесто, което да не лепне. Ако е необходимо се добавя още вода или брашно. Тестото се пренася върху леко набрашнена повърхност и се меси 5 минути докато стане гладко и еластично. Не трябва да лепне, но не трябва и да бъде твърдо. Температурата измерена в средата на тестото трябва да е 25-27°C.

Тестото се прехвърля в купа намазана с растителна мазнина. Повърхността му също се намазва с малко мазнина. Купата се покрива със стреч фолио и се оставя на стайна температура за 1 час или докато тестото удвои обема си.

Тестото се премесва още веднъж за кратко, за да се отстрани образувалия се въздух в него. Връща се в купата, покрива се със стреч фолио и се оставя в хладилник за една нощ.

Тестото може да се използва и на същия ден, като се остави да втасва 2 часа вместо 1 час на стайна температура. Или може да се съхранява до 3 дни в хладилник след едночасова ферментация.

Ако се съхранява в хладилник, необходимо е да се извади на стайна температура 1-2 часа преди да се работи с него.

За основното тесто:

цялото количество от предварителното тесто
250 гр. бяло брашно
50 гр. ръжено брашно (или друго пълнозърнесто брашно по избор)
3/4 чаена лъжица сол
1 чаена лъжица суха мая
200 мл. хладка вода
пшеничен или царевичен грис за поръсване
Предварителното тесто се изважда 1 час преди да се замеси хлябът.
оставя се върху леко набрашнена повърхност и се разделя на 8-10 парчета. Покрива се с месал и се оставя на стайна температура за 1 час да се отпусне.

За тестото в купа се смесват двата вида брашно, солта маята и парчетата от предварителното тесто. По малко се добавя водата като се замесва меко тесто, което не трябва да лепне. Ако е необходимо се добавя още вода. Тестото се меси върху леко набрашнена повърхност 8-10 минути докато стане гладко и еластично. При необходимост се добавя малко брашно, колкото тестото да не лепне, но не трябва да бъде твърдо. Температурата измерена във вътрешността на тестото трябва да бъде 25-27°C.

Тестото се прехвърля в намазана с растителна мазнина купа. Повърхността му също се намазва с малко мазнина. Купата се покрива със стреч фолио и се оставя на стайна температура за 2 часа или докато тестото удвои обема си.

След като е втасало, тестото се премесва за кратко върху леко набрашнена повърност, колкото да се оформи на топка. Месенето не трябва да бъде твърде силно, този път газовете, които са се образували по време на ферментацията трябва да се запазят.

Тестото и аз оформих на трита осовни вида, която тя е дала, но и само като хляб, или багета да оформите- няма да сбъркате.
Насладете се на нещо наистина изискано и вкусно с тази рецепта.

събота, 4 февруари 2012 г.

Бистра супа с булгур и селъри






Работя си вчера аз и във всеки магазин гледам- Селъри, та Селъри :)
Накрая любопитството ми надделя и взех един стрък- ами то жива целина :)
Като се прибрах вкъщи реших да попрочета за селърито и то се оказа, че е доста полезна, витаминозна и питателна храна.
Естествено в студеното снежно време първата рецепта, която ме грабна беше за супа, но в крайна сметка супата отново беше импровизация от моя страна.
Сега за селърито:
Селърито съдържа големи количества витамин C и редица други активни съставки, укрепващи нашето здраве, съдържа вещества които предотвратяват появата на ракови клетки, и такива активно регулиращи нивата на холестерола. В китайската медицина селърито от дълги години се използва като регулатор на кръвното налягане. Селърито има и диуретичен ефект благодарение на калия и натрия – жизненоважни минерали, участващи в регулирането на течностите в организма. При повишени количества течности в организма, селърито стимулира производството на урина, като му позволява да изхвърли чрез нея отпадъчните продукти.
Селъри може да предложите в най-различни варианти, а най-интересно е, че може да се консумира и сурово. Има редица интересни предложения за пълнени стъбла селъри, салати, супи, готвени ястия.
Ето и моята вариация, постарах се да е нещо наистина вкусно и здравословно:

3-4 стръка селъри, без листата
2 средно големи картофа
2 моркова
1 голяма глава лук
2-3 с.л зехтин
1 ч.л сол
1-2 щипки сух девисил /ако има пресен е още по-добре/
1 кафеена чашка булгур

Нарежете на ситно всички зеленчуци и ги изсипете в студена вода. Варете на бавен огън, след като се посварят зеленчуците добавете солта и зехтина. След като са почти готови, добавете и измития и почистен булгур и варете до готовност. След като свалите от котлона овкусете с наситнените листа и девисила.

четвъртък, 2 февруари 2012 г.

Сьомга с магданозено песто




Вторият вид риба на трапезата днес е сьомгата- това е една от първите риби, с които се захранват бебетата, тя е отличен източник на протеини, витамини А и В, както и на и омега-3 мастни киселини, полезни както за здравите хора, така и за изложените на риск от сърдечно-съдови заболявания. Първият път в който купих охладена сьомга я приготвих само запечена на тиган- Стефания беше очарована и постоянно ме пита кога ще й приготвя пак. За съжаление в нашият град само един магазин предлага охладена сьомга, за това рядко допирам, но пък и цената й не е като за всекидневно ядене, де. Иначе казано, сьомгата е вид пъстърва, най-голямата тихоокеанска такава, така че мога да сметна, че редовно ядем, предвид честотата на пъстървата на нашата трапеза :)

Магданозено песто:

2 връзки магданоз
80 грама орехи
90 мл зехтин
2-3 скилидки чесън


Всичко това се смила в кухненският робот. Магданозеното песто може да се използва както за всякакъв вид червени меса, така за риба, или дори за направата на брускети /много са вкусни, аз така оползотворих част от пестото/.
!Идея!- парти хапки с магданозено песто- вземате франзелка, нарязвате я на равни филийки, подмазвате с пестото и запичате леко. Върху всяка брускетка щприцовате майонеза, слагате кръгче кисела краставичка и парче пушена сьомга, декорирате с триъгълниче лимон и стръкче пресен копър- такива хапки направих на рожденният ден на Преслава и признавам си доста похапнах от тях

А сега за сьомгата- ще за ви необходими котлети от сьмга, осолете ги от двете страни, след което поставете 2 ч.л от пестото и го разнесете по цялата повърхност на котлета. Сложете в тавичка и печете в загрята фурна около 20 минути. Имайте предвид, че сьомгата ще пусне доста мазнина и в един момент печенето ще се превърне по-скоро в пържене. Ако искате да го избегнете, просто покрийте с фолио тавичката, в която запичате, за да се задуши. Но пък ако ообичате пържено оставете така. Още една рецепта в графата бързи- песто за 5 минути, сьомгата за още толкова и 20 минути за печене- за 30-40 минути си имаме прекрасно и вкусно ядене. А междувремено може да приготвите и гарнитура- от задушени зеленчуци, например.

сряда, 1 февруари 2012 г.

Ципура с доматена салца и маслини




Сряда е рибен ден, нали знаете? Никога не съм знаела, защото точно сряда трябва да е рибен ден, а че е наследство от братска Русия- това е ясно :) Е, днес съвсем по случайност и у нас е рибен ден, пък и е сряда. Даже рибите са две, а не една. Първата е ципура- никога не бях купувала такава риба, само съм чувала хубави неща за нея.
Ципурата е типична средиземноморска риба. Името й идва от гръцки и е много разпространена в съседната ни страна. Месото на ципурата е бяло, сочно и стегнато и може да се готви по всевъзможни начини: в пергамент или фолио, да се маринова, или задуши на пара с различни зеленчуци. В 100 грама от месото се съдържат около 3 грама мазнини, но за сметка на това над 19 гр. белтъчини. Именно това я прави предпочитано ястие в много хранителни режими.
Гърците пекат ципурата на скара, намазана със зехтин, лимонов сок, риган или мащерка, докато испанците я предпочитат с кръгчета чесън и люти чушлета. В Португалия патриотично сервират рибата със сос от порто.
Издирвайки рецепта за приготвянето на тази риба веднага ми се запечата варианта с доматен сос- най-вече, че така ще е едновремено по-сочно ястие и вкусно печено месо.
Приготвянето на рецептата отнема не повече от 10 минути, а изпичането- 25. Мисля, това също ще ви убеди скоро да си купите и да се насладите на тази вкусна и полезна храна.

1 ципура около 600 грама
1 буркан кълцани домати
2 скилидки чесън
15 черни маслини /по възможност без костилка/
2-3 кръгчета лимон
сол
девисил


Изсипете кълцаните домати в тавичка, добавете чесъна, нарязан на ситно, овкусете със сол. Почистената риба посолете в коремчето и кожата отвън. Сложете я в тавичката и направете в горната част няколко прореза под ъгъл. Във всеки от тях поставете кръгче лимон. Запечете рибата за 25 минути на максимални градуси. Гарантирано вкусно.

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...