Розички с извара и ароматна поръска

Тесто:

 1 ч.ч прясно мляко
 1 пак. суха мая
 1 ч.л захар
 3-4 с.л брашно

 От топлото мляко, маята, брашното и захарта се прави закваска, която оставяме да втаса, докато стане на конци. След това я използваме за замесване на тестото, за което са ви нужни:

 2 ч.ч брашно
 1 ч.ч топла вода
 3 с.л зехтин
 1 яйце /леко разбито/

 Получава се меко и пухкаво тесто, което разделяме на няколко топки. Всяка топка разточваме и изрязваме кръгчета със водна чаша. На всяко кръгче правим четири разреза от вън навътре /но не до края/. В оформената среда слагаме малко извара /ако искаме сирене/ и завиваме две по две противоположните части. Така се оформя питчица с формата на роза. Печем на 180 градуса около 20 минути /или докато порозовеят/. След като ги извадим намазваме със зехтин, овкусен със сол, розмарин, чубричка и чеснов прах.
 Да ви е сладко!

Баница с лапад и котиж сирене

От няколко години редовно ходим в Одрин на пазар. Има стоки, които са в пъти по-евтини от тук, а и неща, които незнайно защо изобщо не се предлагат. Но определено фаворита ми от покупките там са ръчноточените одрински кори. Ако сте купували от България пакети, на които пише Одрински кори, със сигурност те нямат нищо общо с оригинала- турските кори са широки, кръгли, по-дебели от предлаганите тук /което въобще не влошава продуктите, приготвени от тях/, запечени на сач, леко жилави преди да се приготвят и неустоимо вкусни след това.
Обикновено си правя пърленки- разпъвам кората, натрошавам отгоре й сирене, сгъвам докато получа широк правоъгълник и пека на скарата /тип плоча/, като обилно мажа с масло. Но понеже вече се хванахме за зелено, реших да си направя баница с нещо, с което всеки може да се сдобие и то за без пари- лапад. Турците не правят баниците си със сирене- слагат извара. Аз обаче не харесвам нашенската извара, или поне тази, която предлагат по големите вериги. За това се спрях на варианта Котиж сирене- то е почти същото, само че е малко по-едро, вкуса му определено е по-близък до сиренето.

3 одрински кори
400 грама лапад
100 грама масло
300 гр /2 кутийки/ Котиж сирене


Лапада се чисти от дръжката, нарязва се на едро и се задушава с масло. Количеството се разделя пропорционално спрямо броя на корите, всяка кора намазваме с разтопено масло, сипвате от задушения лапад, и с ръка наръсете от сиренето, равномерно върху лапада. Затваряме двата края, след което навиваме на руло корите и усукваме леко като ги нареждаме върху застлана с хартия за печене тавичка /това го правя напоследък, за по=лесно миене на съдовете след това/. Печем около 40 минути на 220 градуса с вентилатор, като след това поръсваме леко с вода и завиваме с хавлия и вестник.
Така приготвената баница е достатъчно засищаща като основно ядене, например вечеря, а ако имате и домашно заквасено кисело мляко, удоволствието става пълно.

Великден!

Христос Воскресе!
Посрещам този голям християнски празник с усмивка и безкрайно добро настроение!
Децата с голямо желание и много старание украсиха и боядисаха яйцата, аз направих дузина козунаци, накрая и малко курабии. Имах големи планове, осъществих само част от тях, но ... другия път. Колкото и да ми се иска, не винаги всичко се получава така, както съм планирала нещата, явно очакванията са ми повече от възможностите.
Както традицията повелява, боядисахме първото яйце червено

Продължихме с оцветяването на едноцветни яйца:

които украсихме с прекрасните стикери на Bubub

а след това започна великата цапаница с памук, на кристални яйчица :)- децата се справиха перфектно, имайки предвид че са само на 3 и 5

И все пак, въпреки че не се получи така, както го предвиждах, съм горда от факта, че толкова много хора посетиха моят блог през изминалата седмица, надявам се със споделеното в него да съм помогнала на други семейства да усетят уюта на домашно приготвената храна и с гордост и задоволство да се насладят на трапезата за празника.
Горда съм, че имам вече 100 последователя, над 100 000 посещения през изминалите 2,5 години, както и нови приятелства сред фууд блогърите, които ми носят невероятното чувство на ценен и значим човек. Благодаря, че споделяме заедно всеки празник. Бъдете честити!

Козунак

Тази година машината ме предаде- скоро не бях месила козунаци и или съм забравила, или машината наистина вече си е изпяла песента, защото тестото което получих три пъти беше превтасало- втечнено, не бухваше особено, а и след изпичане бързо втвърдяваше. Накрая реших да меся на ръка- какво пък толкова. Спазих всички съвети, прочетени през годините- включих печката да загрее, ползвах само продукти на стайна температура, бих тестото 100 пъти, като на всеки 20-ти премесвах няколко пъти. Е, това е- получи се. В интерес на истината, месенето и втасването извън машината за хляб не е толкова трудоемка процедура, дори бих казала, че е по-приятно да усетиш в ръцете си как диша тестото, вместо да го извадиш готово от контейнера на машината. И така- рецептата е:

200 мл. прясно мляко
11 гр. суха мая
сока на 1 портокал+ настърганата му кора
настърганата кора на 1 лимон
150 грама захар + 1пакетче ванилена захар
100 гр масло на стайна температура
2 яйца
600 грама брашно
щипка сол

Включете фурната на 50 градуса.Затоплете леко млякото. Изсипете при него маята, добавете чаена лъжичка захар и оставете настрана, да набухне. В голяма купа пресейте брашното, смесено със солта. Добавете и захарта и разбъркайте, след което оформете кладенче. Яйцата разбийте леко и изсипете в кладенчето, където добавете и разтворената в млякото мая, портокаловия сок и настърганите кори. Разбъркайте леко течните съставки и след като поемат част от брашното продължете да замесвате на ръка. Месете, докато получите гладко тесто. След това извадете върху плот и добавяйте по малко масло, като продължите да месите. Изключете фурната и сложете в изключената фурна тестото в дълбока купа, в която ще втасва. След като удвои обема си извадете и отново включете фурната на 50 градуса. Сега идва интересното- измесете леко тестото и след това започнете с "биенето" в 5 серии от по 20 пъти, като между тях премесвайте. Ще видите как цялото тесто започва да става на "балончета"- това са бъдещите конци на козунака. След като свършите с биенето оформете по желание- тук е момента да добавите и плънка, ако ще ползвате /аз сложих накиснати в ром стафиди, които след като изцедих овалях в брашно/. Разделих тестото на две, като от половината направих стандартен козунак, а останалото количество разделих на 8 равни части, като всяка от тях разделих на 2. От всяко направих фитилче, и от двете оформих плитка, края на която подпъхнах. Във формички за крем карамел сложих квадратче хартия за печене, след което поставих от оформените плетки. Изключваме фурната и слагаме формите вътре. Наблюдаваме да втасат отново двойно или докато повърността им се покрие с балончета. След като това се случи, намазваме с разбит с малко вода белтък, поръсваме с филирани бадеми /опция/ и захар на кристали. Връщаме във фурната и печем на 200 градуса, като след като се зачерви проверяваме дали е изпечено и вътре с клечка. Ако все още не сте намерили своята рецепта за великденски козунак- опитайте, резултата е гарантиран. На мен ми предстои отново в събота- този път с ядки и локум.
Весели празници!

Кантучини с нес кафе, лешници и портокал

Бишкотите както е по-точно да се каже Бишкоти ди Прато, или както аз съм ги нарекла в тази публикация "катунчини" /от английски- са двойно изпечени бисквитки с бадеми с произход град Прато, Италия. Дълго време отказвах приготвянето на подобен род биксвитки с убеждението, че това са "онези- твърдите бисквити, за чупене на зъби". И това докато гледам пекарната на Рудолф, където той поднася с такъв тон и толкова подробна информация, че няма как да не опиташ да приготвиш онова, което презентира.
Традиционната рецепта на бишкотите е- брашно, яйца, захар, кедрови ядки и сурови, необелени бадеми. Забележете, че за приготвянето им не се използват нито мая, нито мазнини и млечни продукти. Много е спорен и произхода им- както всеки толкова известен продукт, всеки иска да се кичи като негов откривател. В някой документи се среща и областта Генуа като първоизточник на рецептата за бишкотите. Всъшност това, което ще ви предложа аз са си по-точно кантучини- които са вариация на оригиналната рецепта за бишкоти. В съвремените рецепти за кантучини доста често се среща използването на разнобразни ядки- лешници, шам фъстък, набухватели, ароматизатори.
С моята рецепта аз реших да си приготвя малко по-диетичен вариант на сладкиш, чудесно допълнение към кафето по всяко време. А самите италианци честичко си хапват кантучини в компанията на сладко вино след вечеря.

200 грама бяло брашно
60 грама бадемово брашно
20 грама ленено брашно
10 грама нес кафе
50 грама кафява /пудра/ захар
70 грама бяла кристална захар
3/4 с.л бакпулвер
1/4 с.л сода за хляб
щипка сол
2 яйца
40 грама лешници
40 грама орехи
60 грама шоколадов чипс /или наситнен натурален шоколад/
сока от един портокал и кората му настъргана на ситни спиралки

Загрейте фурната на 180 градуса. Накълцайте ядките и ги сложете в тавичка, да се запекат леко. През това време смесете бялото брашно с бакпулвера и содата, добавете му бадемовото и ленено брашно и разбъркайте. Сложете и останалите сухи съставки- нес кафето, щипка сол и кафявата пудра захар. Яйцата разбийте леко с бялата захар и прибавете към тях портокаловия сок. Смесете двете смеси и бъркайте до получаването на гъсто, лепкаво тесто. Последно добавете изпечените ядки и шоколадовия чипс. Оформете от тестото багета и я сложете в преварително застлана с хартия за печене тавичка. Печете около 20 минути, като последните 5 наблюдавайте и проверете ако е изпечено го извадете, за да не се препекат. Извадете хлябчето и го оставете да изстине около 15 минути. След това нарежете филийки по диагонал и наредете филийките легнали в тавичката отново. Печете пак около 15 минути и след като извадите оставете върху решетка да поизстинат. Може да декорирате със смес от пудра захар, прясно мляко и бял шоколад /затоплете шоколада в микровълнова, разбъркайте го с малко мляко и добавете пудра захар, до получаването на плътна гладка смес/.

Бейби козуначета с шоколадов чипс и лимонови корички

Тази седмица ходихме на почивка, но като всеки път, отделяйки се от дома не успях да се наспя качествено, както ми се иска да поспя на почивка. Първата вечер се въртях до към 3 сутринта, а в главата ми препускаха вариации на тема Великден. След като измислих следващото ми предложение нямах търпение да се приберем, за да го реализирам.
За рецептата използвах изпитаната рецепта на Танита за козунаци- бърза и доста икономична:

1 ч.ч. прясно мляко
2 яйца плюс един белтък /жълтъка се ползва за намазване/
щипка сол
1 ч.ч захар /аз ползвах кафява пудра захар- това промени малко цвета на козуначеното тесто/
1/4 ч.ч масло на стайна температура
1 ч.л ром
4 1/2 ч.ч брашно
1 пак. суха мая /на Йоткер- 7 гр/

Мокрите съставки се изсипват в контейнерчето на машината за хляб- разбийте леко яйцата, нека не са цели. След това сложете захарта, след нея брашното, а най-отгоре маята за хляб. Включете машината на програма тесто. Маслото добавете в процеса на месене на два пъти. Следете тестото да се отделя от стените и да не лепне- ако все пак не се отделя, прибавайте по много малко брашно, докато спре да лепи. След като привърши програмата добавете лимоновите корички и пуснете още веднъж, като изчакате само да се премеси и изключете преди да почне да втасва. Оставете тестото в машината и изчакайте да удвои обема си. Като е готово го разделете на две части. От едната можете да изплетете козунак- разделете на две, оформете на тънки фитили, които кръстосайте и след това преплитайте 4те края. От останалата си правете няколко фитила с дебелина колкото пръст, като всеки фитил нарежете на около 2 см парченца. В част от парченцата сложете бял шоколадов чипс, а в друга- натурален. Наредете ги във хартиени формички за бонбони и намажете с разбитото яйце. Поръсете със захар, или шарени захарни пръчици. Бейби козуначетата печете на 170 градуса с вентилатор около 20 минути.