Кавърма в омлет!

Кавърмата е традиционно българско ястие. Вариациите по приготвянето й вероятно са толкова, в колкото домове е приготвяна. Обикновено кавърмата съдържа пилешко или свинско месо, праз лук, чубрица, чушки, лютиви чушлета. Ще ви предложа една максимално изчистена рецепта, за класическа кавърма.

500-600 грама свинско месо /от плешката- без кост/
3 стръка праз лук
2-3 чушки /ползвах консервирани/
2-3 домата /аз ползвах консерва домашен гювеч/
2-3 скилидки чесън
чубрица
черен пипер
сол


за омлетите:

за всяка бройка по 2 яйца, 3-4 лъжички прясно мляко и 1 ч.л сол


Нарежете месото на кубчета и задушете. След като започне да зачервява прибавете подправките и продължете да задушавате до готовност. Отделете готовото месо в чинийка, а в същият съд сложете нарязаният на кръгчета праз, скилидките чесън и чушката. Задушавайте докато праза си смени цвета и прибавете отново месото вътре. Последно добавете и домата и задушавайте докато се изпари цялата течност.
През това време направете омлетите, сервирайте кавърмата като сложите част от нея във всеки омлет.
Посоченото количество месо е достатъчно за 4 порции.

Френски макарони с малинов крем!

Макарони ли казахте ...
Оказва се, че тези симпатични малки сладки на белтъчна основа са известни предимно на кръга ми от познати, които се интерисуват от готвене, не са толкова популярни все още у нас, макар да набират скорост.
Смята се, че рецептата се е зародила през 1791 г. в манастир край Cormery, Франция, а според други- донесла ги е Катерина де Медичи, заедно с нейните италиански готвачи, когато се е омъжила за Хенри Втори. Много френски региони спорят за това, да са център на макаронената индустрия, а в много френски градове има Музеи на макарона.
Една от причините, заради които до сега не съм пробвала беше, че нямаше от къде да се сдобия с бадемово брашно в нашият уж голям областен град. Но сега, правейки поръчката за боички и фондан за тортата на Стеф поръчах кутийка и предвидливо бях запазила от седмица белтъци в хладилника. И така- вчера отворих сайта на Ирина Купенска, изгледах клипчето, което тя си е направила труда да спретне, покрай него още 2-3-5 /много било интересно така да възприемаш каквото и да било/ и запретнах ръкави.

Рецептата за 'черупките" е една и пропорциите е важно да се спазват точно!!!

90 грама остарели белтъци
110 грама бадемово брашно
40 грама захар
200 грама пудра захар
щипка сол

ако решите да добавяте какао, то грамажа е за сметка на пудрата захар /ако добавите 30 грама както, захарта ще стане 170/

Сложете белтъците в купата на робота /може и с мискер/, добавете им щипката сол и започнете да разбивате на ниска скорост. След като се появи пяна, увеличете скоростта на максимална и започнете да добавяте от кристалната захар- на 3-4 пъти цялото количество. Разбивайте докато получите твърди белтъци с връх. Сега е момента да добавите цвят на макароните. След като са готови, пресейте няколко пъти количеството бадемово брашно, заедно с пудрата захар, така че да остане само финото от тях. Добавете ги към белтъците и бъркайте внимателно /във видеото ще видите как/ докато се разнесе цялата смес. Сложете сместа в пош и върху предварително постлана с домакинска хартия тавичка /аз ползвам тази на фурната/ и направете малки кръгове от сместа- един от начините е да си 'нарисувате' ктъгчетата предварително и да обърнете хартията, защото ще се отпечатат на макароните. Аз не го направих, просто малко повече старание по време на избутването на сместа е достатъчно да направите равни по големина черупки. В тавичката на фурната аз направих по 5 макарона на редче и направих 4 реда, ако това ще ви ориентира. Правете малки кръгчета, защото после леко се разливат!!! След като сте готови, хващате тавата и я тупвате 15-20 пъти примерно в земята /от ниско разбира се :)/ за да се изкара излишният въздух от макарончетата, да се хомогенизират, и разнесат неравностите. ОСтавете ги настрана да починат около 30-60 минути, или докато горната им част изсъхне и не цапа, когато ги докоснете. Сега вече са готови за печене- загрейте си фурната на 150 градуса и сложете на ниска скара /2 нива над дъното/. Макароните се пекат точно 14 минути при тази температура! Но все пак наблюдавайте процеса. След като са готови извадете и оставете да починат малко, за да могат да се отлепят от хартията.

Крема за слепяне на макароните може да е всякакъв, може само конфитюр, ганаш или млечен крем със всякакъв вкус. Тъй като моите макрони се водят малинови, ще трябва да направим и малинов крем :)

250 грама маскарпоне
250 грама сметана
1 консерва подсладено кондензирано мляко
150 грама малини /ползвах замразени/
20 грама желатин

Разбийте маскарпонето с подсладеното мляко, добавете и малините и разбивайте до получаване на хомогенна смес. Отделете в купа, а през това време разбийте и сметаната /35%/ до получаване на върхове в нея. Смесете сметаната с малиновата смес. Желатина разтворете в 100 мл вода и оставете да набъбне. След като "изпие" цялата вода го сложете в микровълнова за 15-20 секунди- резултата е перфектен /изпробвах го/. Добавете на няколко пъти от желатина към сместта, като бъркате до хомогенизиране до следващата порция.
Сложете от крема в пош, подредете си целувките да са по две с еднаква големина и сложете по малко от крема върху половината от тях. Съединете макароните два по два, като ги притискате с лек натиск един към друг, за да избутате крема към краищата. Приберете макароните в хладилник, покрити със свежо фолио поне за една нощ, а после им се насладете.

Пилешко бонфиле на тиган

Лесна, вкусна и полезна рецепта- за всяко време и всеки повод

10-на бройки бонфиле
зехтин
сока на един лимон
сол


Изтискайте сока на един лимон, добавете ч/л сол. Накиснете за час- два филенцата. Изпечете ги в оребрен тефлонов тиган, като при всяко обръщане подмазвайте със зехтин горната им част. Може да ги ползвате и за добавка към салата, или за директна консумация.

Tagliatelle ala créme

Рецептата е инспирирана от сайта на моята приятелка Кеми Вкусно и красиво и по-конкретно рецептата за Спагети със сос сирена, пиле и аспержи, с благодарности за споделеното и идеята.

За 6 порции талиатели ще са ви нужни:

500 грама талиатели
200 грама сметана
100 грама сирене Дор Блу
100 грама сирене Бри
50 грама настърган пармеджан
300 грама пилешко бонфиле
250 грама печурки
2 склидки чесън
зехтин, сол, черен пипер, *пресен босилек

Сложете в тенджера два литра вода да заврят. След като кипне водата, сложете две лъжици зехтин и супена лъжица сол и сложете талиателите, като намалите силата на котлона. Засечете 5 минути и свалете от котлона.
За соса- в тефлонов тиган сложете нарязаните на жулиени пилешки бонфиленца. Добавете към тях и измитите и нарязани на филийки печурки. Сложете капак и оставете да се задушава. След като си пуснат сок, махнете капака и оставете да изпари водата. Смачкайте скилитките чесън с широката част на ножа, след което ги наситнете /така по-лесно се нарязват на ситно/ и ги добавете при пилето. След като гъбите и месото се позачервят, добавете сметаната. Бъркайте интензивно, а последно добавете и сините сирена вътре в соса. След като се поразтопят оттеглете от котлона. В порционна чиния поставете част от талиателите, полейте със полученият сос, поръсете с настърган пармеджан и малко черен пипер. Декорирайте с пресен босилек и поднесете.

Двойно шоколадови мъфини с малинов крем

Не ни пропусна сезонният вирус- Ники го донесе в събота, в неделя Стефания вече беше болна, във вторник вечер се тръшнахме аз и Преслава. Салфетки, термометри, нурофен- ето така мина у нас празника на влюбените и виното /за кой както го предпочита/. Постигнах личен рекорд по вдигане на температура- 39,2- не помня в съзнателният си живот да съм развивала такава. И някъде в полуунеса ми мина през ума, че ще е добре да направя едни мъфини- ей така, да живна малко, пък и за настроение. Даже реших и да ги снимам, та да пусна рецепта.

За мъфините:

1 ч.ч прясно мляко
2 яйца
2/3 ч.ч захар /напоследък ползвам само кафява захар- смятам, че придава по-приятен вкус на сладкишите/
1 1/2 чаша брашно /може да се наложи да добавите, ако яйцата са по-големи/
2/3 ч.ч шоколадов чипс
3 с.л какао
1 бакпулвер
1 к.ч мазнина /масло на стайна температура, или олио/

За крема:

125 гр. масло
1 к.ч малини /замразени или пресни/
1 ч.ч пудра захар
1 с.л прясно мляко

Разбийте яйцата със захарта до побеляване. Прибавете млякото, след него разтопеният шоколадов чипс с мазнината /в микровълновата за около минута разтопявам чипса, заедно с мазнината/. Разбъркайте добре, прибавете и какаото. Накрая се добавят и брашното, заедно с бакпулвера. Добавете и още шепа неразтопен шоколадов чипс. Сложете по лъжица от сместа във формичките за мъфини и печете около 20 минути на 180 градуса. Аз получих 19 мъфина средна големина.


Крема разбийте като смесите всички съставки в кухненски робот. Декорирайте мъфините и им се насладете в компанията на хубаво кафе.

Млечни питки с ленено брашно

Всъщност си харесах много снимките на турски питчици в гугъл, но в крайна сметка,както става със всяка рецепта я поизмених леко.
Турската кухня е известна с тестените си деликатеси, а хлебните им произведения са повече от чудесни. Преди време си говорихме с татко, че даже и брашното им е друго- истинско, мирише на вкусен селски хляб. Рецептата, на която се спрях е много лесна и бърза за изпълнение, а ако обичате бели хлебчета, просто не добавяйте ленено брашно.

4 1/2 чаши бяло брашно тип 500
1/2 чаша ленено брашно
1 пакетче суха мая
2 ч.ч мляко
1 ч.л захар
1 с.л сол
250 мл растителна мазнина /олио, или разтопен зехтин/

за намазване:
1 жълтък
1 с.л прясно мляко

Стоплете половината мляко, добавете вътре маята и захарта и оставете за 5 минути настрани. През това време пресейте бялото брашно, добавете му лененото и разбъркайте. Направете кладенче, в което излейте чашата мляко, както и сместта с маята. Последно добавете солта и мазнината. Разбъркайте докато стане трудно за бъркане с лъжица, след което започнете да месите с ръце. Тестото, което се получава е много приятно за работа. Извадете на кухненския плот и месете 2-3 минути. След това го разделете на 12 равни части, от които оформете питчици. Подредете ги в тавичка с хартия за печене и на всяка питка направете цепнатина отгоре. Оставете ги да втасат 30-40 минути, след което печете 13-15 минути на 180 градуса. Толкова вкусни и ароматни питки не бях яла- наистина, тестото е меко, ароматно и много вкусно. Опитайте и вие!

Зеленчуково ризото с пилешки бутчета

Този път няма предистория- просто любимото ядене за моите деца.

6 броя пилешки парти бутчета
1 ч.ч ориз
1 пак. "Императорски микс" на Бондюел
2 големи глави лук
2 ч.л сол


Сварете пилешките бутчета. Сложете два черпака от бульона в тиган и задушете в него на дребно нарязания лук. След като се изпари водата прибавете към него ориза и задушавайте, докато стане "лъскав". В тавичка изсипете зеленчуковият микс, а върху него ориза с лук. Разбъркайте добре, посолете. Наредете пилешките бутчета отгоре и залейте с 4,5 кафени чашки от бульона, който се е образувал от варенето на бутчетата. Запечете във фурната до готовност.

Подреден "миш-маш"

Сигурно ви е трудно да си го представите, миш маш уж, пък подреден. Да, ама може- вкуса е малко по-различен, вероятно- заради по-скоро "свареният" жълтък, а не изпържен- но факт е че е достатъчно вкусно да ви стане любимо.

и така:

1 буркан печен червен пипер
2-3 скилидки чесън
1 връзка пресен лук
100 грама сирене
100 грама кашкавал
6 яйца
2-3 стръка пресен магданоз
черен пипер

Нарежете лука и чесъна на ситно. Задушете ги в малко мазнина, добавете и нарязаният пипер. Задушавайте, докато изври водата, която пипера пуска. След като е готово изсипете в тавичка, поръсете с черният пипер, разстелете нарязаният магданоз, натрошете сиренето отгоре равномерно, а накрая прибавете и настърганият кашкавал. На равни разстояния едно от друго счупете яйцата, като гледате да останат цели. Запечете в предварително загрята фурна за 15 минути, или докато се "забулят" яйцата.

Бриош по Джулия Чайлд

„Умереност, малки порции и голямо разнообразие от храни – това е моята философия за храненето“, споделя известната кулинарка Джулия Чайлд. „И най-вече – храненето и готвенето да бъде забавление!“
Тази симпатична американка, със "скромните" си 183 см височина и специфичен тембър гостува често в домовете на много любители кулинари. Една от философиите на Джулия е, че приготвянето на храната е ритуал, който заздравява семейството. Тя учи семейните двойки да укрепват любовта и секса, като готвят заедно.
Малко след като се омъжва Джулия и съпругът и заживяват в Париж, където тя се записва на кулинарен курс в небезизвестното Cordon Bleu. Там се ражда любовтта й към френската кухня, а години по-късно тази любов се превъплатява в кулинарни издания, кулинарно училище и безброй епизоди на кулинарни предавания.

Френската кухня е тайнство, френското кулинарно майсторство включва множество техники, дори най-семплата операция се прави по най-внимателния начин без значение на времето, което ще отнеме.

Бриош е едно от емблематичните френски изделия. По своята същност това е козуначено хлебче, но с по-малко захар, от колкото сме свикнали ние да слагаме в козунака. Специфична е формата на класическият бриош- пече се в къдрава метална форма, като с част от тестото се прави "калпаче". Но естествено вашето предложение може да е според личните ви усещания. Аз направих класическа форма, но ги изпекох в т.нар bun tray /като форма за мъфини, но с по-плитки гнезда.

И след всичко това да взема да напиша и рецептата :)

Искам да подчертая, че машината за хляб е основна в тази рецепта, не мога да ви гарантирам резултат, ако нямате и решите да я направите.



85мл. топло прясно мляко
1 пак. суха мая
1 яйце
360 грама брашно


В купа, заливаме с топло мляко, маята и яйцето. Изсипваме сместа в казанчето на машината за хляб прибавяме и 180 грама брашно. Включваме на програма тесто /при моята машина това е програма 6/.Тестото се меси за около 4 или 5 минути. След като тестото е готово , добавете още 180 гр. брашно върху тестото така че да покрие тестото и втасва в продължение на 30 до 40 минути. След като се е надигнало тестото прибавяме:


85 гр захар (ако обичате сладко добавете още, но не повече от 20-30 грама, захарта променя времето за втасване)
1 / 2 чаена лъжичка сол
4 яйца разбити
200 гр брашно /добавяме първо 180 грама, оставяме си резерва, ако тестото ни остане меко/

Отново включваме машината на програма тесто и в първите минути на интензивно месене добавяме на два- три пъти 170 гр масло /разстопено на стайна Т/. След това оставяме машината да изкара до процеса на втасване и оставяме още 10-на минути, за да затопли машината. Оставих около 30-на минути в машината- получи се прекрасно тесто. След това го извадиих, доомесих леко върху набрашнен плот и разделих на две. От едната половина направих 12 питки, в които сложих шоколадов чипс и оформих като класически бриош. Останалото количество пък реших да изпека в т.нар Ramekins /формички за суфле/ като им добавих изсушена червена боровинка.

Оставих да втасват още половин час, след което ги намазах с жълтък, разбит в лъжица топла вода. През това време включих фурната на 180 градуса. Пече се до равномерно потъмняване на коричката.
Приканвам ви да намерите време да ги приготвите- това са страхотни питки за всякакъв повод, особено за романтична закуска с любим човек.

Мини пици- парти хапки с повод и без!

Преди около месец беше рождения ден на Преслава, празнувахме в къщи, в тесен кръг от приятелски дечица. Тогава ми хрумна този мини вариант за пица, като интересен за деца и възрастни. На повечето детски партита се предлага парче пица, сок, солетки. Реших и вкъщи да направя подобно- като на детски кът. Само, че варианта с разрязано парче пица не ми се понрави и така се родиха тези парти пици. Рецептата е стандартното тесто, от което приготвям пица, а плънката- каквато ви хареса. В случая: доматено пюре за намазване на всяка пица /миналият път разтворих кетчуп в доматен сос, че ми беше свършило пюрето- вкусно се получи/, кисели краставички, печен червен пипер, луканка, мек колбас /филе, кренвирш- ако го разрешавате у вас/, топено сирене и настърган кашкавал.

за тестото:

300 мл. хладка вода
1/2 ч.л захар
1 пакетче суха мая /7 гр./
550 грама бяло брашно
1 ч.л. сол
2 с.л зехтин

Продуктите поставяме в контейнера на машината за хляб в изброената последователност- ползвам програма Тесто /час и половина/.
След като е готово тесто го разделяме на 3 равни части. Първата разточваме до дебелина 1 см и с малка чашка изрязваме кръгове. Всеки кръг разточваме леко с точилката и нареждаме в тавичка /ползвам тази на фурната, като съм я застлала предварително с хартия за печене/. Намазваме всяко кръгче с доматено пюре, слагаме от продуктите колкото събере и запичаме на максимални градуси. След като тестото порозовее слагаме по малко настърган кашкавал на всяка пицичка отгоре и запичаме още съвсем малко- колкото да се разтопи. Ако ви се играе, сложете и подправки- аз днес нямах време.

Френски селски хляб- втори опит!

Миналата седмица попаднах на рецептата за френски селски хляб в блога на Ваня Culinary with me. Хлябът изглеждаше толкова апетитно, а тя го бе описала толкова великолепен, че веднага направих опит. Да, обаче следвайки тази рецепта не получих категоричният резултат, с който се слави този хляб, а именно пухкава среда и тънка, хрупкава коричка. Тази седмица пък рецепта публикува Йоанна от Кулинарно /в кухнята с Йоанна/ и в изпълнението имаше разлика, но пък резултата се предполагаше да е идентичен с предходната. Реших, че няма да му се дам на този фенски хляб и запретнах ръкави. И крайният резултат този път е в моя полза. И така- реми. Споделям рецептата на Йоанна, която се оказа моят начин да достигна до така желаният вкус на ароматен и вкусен селски хляб. Истината е, че като всички друго търпението е основната съставка за успех на това начинание. Да, процеса е продължителен, но ви гарантирам, че опитвайки резултата няма да съжалите за "изгубеното време".
Копирам ви написаното от Йоанна, а снимки може да видите в нейния блог, но тя толкова добре е описала технологията, че няма как да се обърка.


За предварителното тесто (pate fermentée):

280 гр. бяло брашно
3/4 чаена лъжица сол
1/2 чаена лъжица суха мая
180 мл. вода, със стайна температура
В купа се смесват брашното, солта и маята. Добавя се водата и се замесва меко тесто, което да не лепне. Ако е необходимо се добавя още вода или брашно. Тестото се пренася върху леко набрашнена повърхност и се меси 5 минути докато стане гладко и еластично. Не трябва да лепне, но не трябва и да бъде твърдо. Температурата измерена в средата на тестото трябва да е 25-27°C.

Тестото се прехвърля в купа намазана с растителна мазнина. Повърхността му също се намазва с малко мазнина. Купата се покрива със стреч фолио и се оставя на стайна температура за 1 час или докато тестото удвои обема си.

Тестото се премесва още веднъж за кратко, за да се отстрани образувалия се въздух в него. Връща се в купата, покрива се със стреч фолио и се оставя в хладилник за една нощ.

Тестото може да се използва и на същия ден, като се остави да втасва 2 часа вместо 1 час на стайна температура. Или може да се съхранява до 3 дни в хладилник след едночасова ферментация.

Ако се съхранява в хладилник, необходимо е да се извади на стайна температура 1-2 часа преди да се работи с него.

За основното тесто:

цялото количество от предварителното тесто
250 гр. бяло брашно
50 гр. ръжено брашно (или друго пълнозърнесто брашно по избор)
3/4 чаена лъжица сол
1 чаена лъжица суха мая
200 мл. хладка вода
пшеничен или царевичен грис за поръсване
Предварителното тесто се изважда 1 час преди да се замеси хлябът.
оставя се върху леко набрашнена повърхност и се разделя на 8-10 парчета. Покрива се с месал и се оставя на стайна температура за 1 час да се отпусне.

За тестото в купа се смесват двата вида брашно, солта маята и парчетата от предварителното тесто. По малко се добавя водата като се замесва меко тесто, което не трябва да лепне. Ако е необходимо се добавя още вода. Тестото се меси върху леко набрашнена повърхност 8-10 минути докато стане гладко и еластично. При необходимост се добавя малко брашно, колкото тестото да не лепне, но не трябва да бъде твърдо. Температурата измерена във вътрешността на тестото трябва да бъде 25-27°C.

Тестото се прехвърля в намазана с растителна мазнина купа. Повърхността му също се намазва с малко мазнина. Купата се покрива със стреч фолио и се оставя на стайна температура за 2 часа или докато тестото удвои обема си.

След като е втасало, тестото се премесва за кратко върху леко набрашнена повърност, колкото да се оформи на топка. Месенето не трябва да бъде твърде силно, този път газовете, които са се образували по време на ферментацията трябва да се запазят.

Тестото и аз оформих на трита осовни вида, която тя е дала, но и само като хляб, или багета да оформите- няма да сбъркате.
Насладете се на нещо наистина изискано и вкусно с тази рецепта.

Бистра супа с булгур и селъри

Работя си вчера аз и във всеки магазин гледам- Селъри, та Селъри :)
Накрая любопитството ми надделя и взех един стрък- ами то жива целина :)
Като се прибрах вкъщи реших да попрочета за селърито и то се оказа, че е доста полезна, витаминозна и питателна храна.
Естествено в студеното снежно време първата рецепта, която ме грабна беше за супа, но в крайна сметка супата отново беше импровизация от моя страна.
Сега за селърито:
Селърито съдържа големи количества витамин C и редица други активни съставки, укрепващи нашето здраве, съдържа вещества които предотвратяват появата на ракови клетки, и такива активно регулиращи нивата на холестерола. В китайската медицина селърито от дълги години се използва като регулатор на кръвното налягане. Селърито има и диуретичен ефект благодарение на калия и натрия – жизненоважни минерали, участващи в регулирането на течностите в организма. При повишени количества течности в организма, селърито стимулира производството на урина, като му позволява да изхвърли чрез нея отпадъчните продукти.
Селъри може да предложите в най-различни варианти, а най-интересно е, че може да се консумира и сурово. Има редица интересни предложения за пълнени стъбла селъри, салати, супи, готвени ястия.
Ето и моята вариация, постарах се да е нещо наистина вкусно и здравословно:

3-4 стръка селъри, без листата
2 средно големи картофа
2 моркова
1 голяма глава лук
2-3 с.л зехтин
1 ч.л сол
1-2 щипки сух девисил /ако има пресен е още по-добре/
1 кафеена чашка булгур

Нарежете на ситно всички зеленчуци и ги изсипете в студена вода. Варете на бавен огън, след като се посварят зеленчуците добавете солта и зехтина. След като са почти готови, добавете и измития и почистен булгур и варете до готовност. След като свалите от котлона овкусете с наситнените листа и девисила.

Сьомга с магданозено песто

Вторият вид риба на трапезата днес е сьомгата- това е една от първите риби, с които се захранват бебетата, тя е отличен източник на протеини, витамини А и В, както и на и омега-3 мастни киселини, полезни както за здравите хора, така и за изложените на риск от сърдечно-съдови заболявания. Първият път в който купих охладена сьомга я приготвих само запечена на тиган- Стефания беше очарована и постоянно ме пита кога ще й приготвя пак. За съжаление в нашият град само един магазин предлага охладена сьомга, за това рядко допирам, но пък и цената й не е като за всекидневно ядене, де. Иначе казано, сьомгата е вид пъстърва, най-голямата тихоокеанска такава, така че мога да сметна, че редовно ядем, предвид честотата на пъстървата на нашата трапеза :)

Магданозено песто:

2 връзки магданоз
80 грама орехи
90 мл зехтин
2-3 скилидки чесън


Всичко това се смила в кухненският робот. Магданозеното песто може да се използва както за всякакъв вид червени меса, така за риба, или дори за направата на брускети /много са вкусни, аз така оползотворих част от пестото/.
!Идея!- парти хапки с магданозено песто- вземате франзелка, нарязвате я на равни филийки, подмазвате с пестото и запичате леко. Върху всяка брускетка щприцовате майонеза, слагате кръгче кисела краставичка и парче пушена сьомга, декорирате с триъгълниче лимон и стръкче пресен копър- такива хапки направих на рожденният ден на Преслава и признавам си доста похапнах от тях

А сега за сьомгата- ще за ви необходими котлети от сьмга, осолете ги от двете страни, след което поставете 2 ч.л от пестото и го разнесете по цялата повърхност на котлета. Сложете в тавичка и печете в загрята фурна около 20 минути. Имайте предвид, че сьомгата ще пусне доста мазнина и в един момент печенето ще се превърне по-скоро в пържене. Ако искате да го избегнете, просто покрийте с фолио тавичката, в която запичате, за да се задуши. Но пък ако ообичате пържено оставете така. Още една рецепта в графата бързи- песто за 5 минути, сьомгата за още толкова и 20 минути за печене- за 30-40 минути си имаме прекрасно и вкусно ядене. А междувремено може да приготвите и гарнитура- от задушени зеленчуци, например.

Ципура с доматена салца и маслини

Сряда е рибен ден, нали знаете? Никога не съм знаела, защото точно сряда трябва да е рибен ден, а че е наследство от братска Русия- това е ясно :) Е, днес съвсем по случайност и у нас е рибен ден, пък и е сряда. Даже рибите са две, а не една. Първата е ципура- никога не бях купувала такава риба, само съм чувала хубави неща за нея.
Ципурата е типична средиземноморска риба. Името й идва от гръцки и е много разпространена в съседната ни страна. Месото на ципурата е бяло, сочно и стегнато и може да се готви по всевъзможни начини: в пергамент или фолио, да се маринова, или задуши на пара с различни зеленчуци. В 100 грама от месото се съдържат около 3 грама мазнини, но за сметка на това над 19 гр. белтъчини. Именно това я прави предпочитано ястие в много хранителни режими.
Гърците пекат ципурата на скара, намазана със зехтин, лимонов сок, риган или мащерка, докато испанците я предпочитат с кръгчета чесън и люти чушлета. В Португалия патриотично сервират рибата със сос от порто.
Издирвайки рецепта за приготвянето на тази риба веднага ми се запечата варианта с доматен сос- най-вече, че така ще е едновремено по-сочно ястие и вкусно печено месо.
Приготвянето на рецептата отнема не повече от 10 минути, а изпичането- 25. Мисля, това също ще ви убеди скоро да си купите и да се насладите на тази вкусна и полезна храна.

1 ципура около 600 грама
1 буркан кълцани домати
2 скилидки чесън
15 черни маслини /по възможност без костилка/
2-3 кръгчета лимон
сол
девисил


Изсипете кълцаните домати в тавичка, добавете чесъна, нарязан на ситно, овкусете със сол. Почистената риба посолете в коремчето и кожата отвън. Сложете я в тавичката и направете в горната част няколко прореза под ъгъл. Във всеки от тях поставете кръгче лимон. Запечете рибата за 25 минути на максимални градуси. Гарантирано вкусно.

Запеканка с картофи, бекон и кисели краставички

Онази вечер приготвих картофи соте и на децата много им хареса и днес реших да направя отново. Наскоро купихме по-голямо количество картофи, че ми писна като ми потрябва нещо да няма, та си ги държим в мазето. Слизам аз, почвам да оглеждам и погледа ми се заковава на стара ми дървена маса от студентските години. Купих си я навремето с част от стипендията, колко учене и писане е отнесла, само тя си знае. Стана ми едно такова носталгично, приятно ... абе хубави спомени имам от студентските години. Жалко, че всички хубаво има край.
Напоследък нали се опитвам да снимам, както предполагам и вие забелязвате обстановката, подредбата, и изобщо всичко де що влиза в кадър е важно, за да направи снимката ви впечатление. Едно от модерните течения е снимане в състарени съдове, върху дървена плоскост, колкото по-ожулена по-добре. Веднага си представих една запеканка в керамичен съд върху тази маса. Качих се и сварих с нетърпение картофи, приготвих и останалите продукти, а те са:

6-7 средно големи картофа
2-3 кисели краставички
200 грама бекон /шунка от бут/
2-3 средно големи глави лук
2-3 с.л магаданозено песто
200 мл прясно мляко
4 яйца
черен пипер, сол, пармеджано, пресен копър

Нарежете сварените картофи на кубчета, бекона на тънки ивици. Лука също на ситно и разбъркайте добре. Последно отгоре нарежете киселата краставичка на тънки кръгчета. Разпръснете равномерно магданозеното песто. Разбъркайте яйцата с прясното мляко и залейте картофите. Последно поръсете с подправките. Печете на 220 градуса около 20 минути на долен реотан.
След като извадите от фурната поръсете с 1-2 с.л настърган пармеджан и с няколко стиски пресен копър.

Бърз кекс с портокалови корички и награди

Вчера беше ден за голямо готвене.
Трябваше да отпътуваме за Трявна, да си починем за два-три дни, да покажем на децaта снега,а той взе, че дойде при нас- и само как дойде. Както казва Емо /Чолаков- синоптика на Бтв/ времето с една дума е студ, с две думи- кучи студ. Сигурно, ако имахме по-малко акъл в главите бихме тръгнали, ама този път поразмислихме. И така, човек като си остане вкъщи, направо се чуди какво да направи с всичкото това свободно време- абе, време за губене, колкото щеш. Приготвих отдавна планувани ястия- пържоли по гръцки, френски хляб от блога на Ваня Culinary with me и арабският сладкиш Кодрит Кадир /сладостта на Ориента/. Но не за тях е този пост. След масовката през деня, биенето над 600 пъти на тестото за френски хляб явно енергията ми е била на ниво, за да се сетя в 10 часа вечерта, че може да врътна и един бърз кекс във фурната. И това всичкото, за да спра порива на Стефания да сяда на компютъра. Впрегнах аз децата, аз отмервах на везната, а те бъркаха, бъркаха и се получи един наистна доста приятен и лек на вкус кекс. А ето и рецептата:

3 яйца
100 грама захар /аз ползвах кафява пудра захар/
100 грама брашно
100 грама портокалови корички
сока на 1 портокал

Ако ви се играе, разделете жълтъци от белтъци, разбийте белтъците на сняг, а жълтъците със захарта до побеляване. Към жълтъците се прибавя и брашното, разбърква се леко със шпатула до пълно разнасяне, след което портокаловия сок и портокаловите корички. Последно към тази смес се прибавят и разбитите на сняг белтъци и отново внимателно разнасяме, докато сместта се хомогенизира. Намазняваме тавичката в която ще печем кекса и покриваме с брашно. Изсипваме сместта вътре и печем на 200 градуса около 20-на минути, или до порозовяване на кекса.
В по-лесния вариант разбиваме яйцата заедно, другото е по описаният по-горе начин- ние действахме по съкратената процедура.
Това е- макар и не особено бухнал вкуса на кекса е много добър- дори бих казала, че така по-добре се усещат портокаловите корички, но това предполагам ще се хареса на любителите на този плод.

А, за малко да забравя, след предишната публикация Яна от В кухнята съм! беше така мила да ме награди с цели 2 награди. Никога не съм вземала участие в подобен род инициативи, дано не объркам нещо. И така, първо правилата:

Трите стъпки за приемане на The Versatile Blogger Award са:
1.Благодарете на този, който ви дава наградата и линкнете блога му!
2.Номинирайте 15 блогъра за наградата и ги информирайте за това!
3.Споделете 7 неща за себе си!

Условията за The Liebster Blog Award:
Отново започваме с благодарности!
1. Линкнете сайта на блогъра, който ви е номинирал
2. Сложете наградата в блога си!
3. Изберете 5 други блогъра, на които да я предадете!
4. Посетете блоговете им и ги информирайте


Read more: http://yanagotvi.blogspot.com/2012/01/blog-post_23.html#ixzz1kn4QKH4O

и първо за мен:

1. Обичам да готвя, обичам си децата, но обичам и музика- истинска, докосваща ме по всякакъв начин, не просто да върви фон.
2. Шофирам от скоро- от около 10 месеца, но музиката винаги е ма макс в колата /дразня се от бибитките на останалите в движението, особено на ербап шофьорите/
3. Като малка пишех стихове- сега нямам време да остана насаме с мислите си.
4. Обожавах и да чета- дори съм награждавана с книги от библиотеките за редовен читател, сега отново нямам време за това
5. Въпреки, че съм контактна личност, предпочитам да оставам самичка, да не чувам и виждам никой- време за самата себе си, но почти не ми се отдава такова
6. Вярвам в добрината, смятам че отношението ми, макар и отстрани наивно и глуповато някой ден ще се върне при мен
7. Като студентка съм участвала в първият в страната проект за разделно събиране на отпадъци- още тогава ми стана ясно, че манталитета ни няма да ни позволи това да се случи скоро, но продължавам да вярвам

та така, с мен- мразя да говоря за себе си, но играта го изисква, а сега предавам щафетата блогърите, които следя и те са:

Еликсир
Краси
Лети
Дани
Пепи
Лулу
Ели

Баница с праз

Зима е ...
напоследък времето много сериозно напомня за това, но за съжаление така мечтания сняг в нашия град го няма ...
за това се радваме като деца на снимките на другите, които споделят с нас бялата приказка
Един от емблематичните зеленчуци на зимата е ПРАЗ- децата ми го обожават, любимата им крем супа е тази с праз и картофки :) Сега обаче ще им го предложа в малко по-различна форма, а именно в баница :). Някой наричат баницата със зеленчуци зелник, но зелник казват и на баница със спанак, със зеле, с коприва и т.н ... Моята си е баница с праз, и ето как я правя:

Продукти:

1 пак. кори за баница /400 грама/
200 гр. сирене
1 ч.ч кисело мляко
3 яйца
1 ч.л сода за хляб
3 стръка праз
6-7 с.л олио /може да замените мазнината с мас или с масло/

Първото което правя е да преброя корите в пакета :) Ако са нечетен брой слагам една кора за подложка, ако са четен- постилам две :) Тавичката ми е предварително намазнена с лъжица- две мазнина.
Нарежете праза на ситно и го задушете с масло /олио,мас/ и малко вода. Докато изстива натрошавам сиренето в купа и го разбивам с яйцата. Добавям към тях и млякото с угасената сода в него и разбъкрвам. Към получената смес изсипвам изстиналият задушен праз и разбъкрвам добре отново. От корите завивам по две с плънка, като я разпределям равномерно спрямо броя на корите. Завивам на охлювче, като тръгвам от центъра. Накрая поливам корите с мазнина /4-5 лъжици/ и пека първоначално на максимални градуси докато се зачерват корите и после около 20 минути на 180 градуса за равномерно изпичане. Преди да извадя поливам баницата с течност получена от половин чаша вода и остатъците от плънката в купата, в която сме я приготвили. Оставяме баницата във фурната, докато поизстине, а като извадим покриваме с вестник и хавлия.
Е, навремето бабите ни са точили кори, но тъй като не съм налучкала все още моята си рецепта за ръчно точени ползвам купешки такива.
Да ви е сладко!

Торта с шоколадов мус

И така, дойде време за торти- тепърва започват празниците в нашето семейство, като откриваме сезона с най-малката. Спомням си, колко много ми тежеше първата бременност /поради многото качени килограми :) не се оплаквам никак, че съм била бременна, да не си помислите друго/ и как още от 7 месец много ми се искаше да родя, за да ми олекне. Да, но с втората си бременност избщо не стояха така нещата предвид термина ми в началото на последната третина на януари. Спомням си Нова година, в която стояхме оклюмали пред чаша бяло вино, да не би да тръгне раждането и да не мога да стигна до Пловдив, после се молех всеки ден да минат и Иванов и Йорданов ден- изобщо най=големият ми кошмар беше, детето да не се роди на празник. И то милото послуша и едва преминали двата големи празника от началото на януари реши да побърза, че идват още- и така на 10.01 в 10 без 10 сутринта станах майка за втори път- много по-истинска и по-осъзната, безумно щастлива и горда от факта, че родих втора дъщеря, на датата на нашата лекарка, която ни помогна да имаме децата, в присъствието на таткото, който преживя толкова много, за да ги има тези двете. Три години по-късно се радвам на едно прекрасно, здраво и безкрайно усмихнато дете, малко своенравно предвид зодията си, но поне тези изблици са доста редки.
И след всичко това, рецептата за тортата ще е най-краткото в цялата публикация:

блат:

3 яйца
90 гр. кристална захар
80 гр. брашно

крем:

250 грама шоколад
400 грама сладкарска сметана

* за напояване- 100 мл прясно мляко с 1 пакетче ванилена захар в него

* за масления крем- 100 грама масло на стайна температура и 100 грама пудра захар

* фондан- в зависимост от фигурките, които искате да правите, но поне 500 грама

* сладкарски инструменти, боички, и най-вече много въображение и идеи

Продуктите са достатъчни за направата на около 10 см висока торта и 17 см. диаметър. От тестото за блатове аз направих три дози, от които получих общо 6 блата /всяка доза я разрязох на две след изпичане/. Отделяме жълтъците от блетъците и ги разбиваме със захарта до побеляване. Белтъците със щипка сол разбиваме на сняг. Смесваме внимателно и последно на порции добавяме брашното. Изсипваме сместта във формата за печене и печем на 180 градуса до порозовяване на блата. ОСтавяме да поизстине и през това време правим и шоколадовия мус.
Шоколада може да е бял или кафяв- по вашите лични предпочитания, аз направих и в двата варианта. Стопявате шоколада за около минута в микровълновата и разбърквате добре да се разтвори до край. През това време разбивате добре сметаната. Прибавяте шоколада към разбитата сметана и бъркате добре, той леко се сгъстява, но ако бъркате добре се хомогенизира сместта.
Сглобявате тортата, като напоявате всеки блат с подсладеното прясно мляко и заливате с половината от муса. ОСтавяте в хладилник да стегне около час и след това намазвате равномерно с масления крем. Отново оставяте да стегне добре и останалото остявам на вас и вашето въображение. И понеже вече споделих, че тортите са две ще ви покажа и двете :)
Честит рожден ден моя порастнала Пипилота.

Пърленки

300 мл хладка вода
500 гр брашно
1 пак. суха мая
1 ч.л захар
1 с.л сол
3 с.л зехтин

сол, масло и чеснов прах за поръска

Разтворете маята във водата, заедно със захарта и солта. Добавете част от брашното до плучаване на гъста кашичка. Разбъркайте добре и оставете да втаса. След това излейте кваса в кладенче, което сте направили в останалото количество брашно и започнете да бъркате. След като се поразмеси добавете и зехтина и продъжете да бъркате докато разнесете и зехтина. След това започнете с месенето на ръка, докато не получите гладко и меко тесто. Оставете го да почине и да втасва под кърпа. След като се понадигне разделете на 6 равни части и оформете топки. Отново завийте и оставяте да втасва още 20-30 минути. Всяка топка разточете на около сантиметър дебелина, като гледайте да запазите кръгла форма. Печем на скара, плоча или сач. След като изпечем всяка от страните, обръщаме и намазваме изпечената с масло, поръсваме със сол и чеснов прах. Това упражнение го правим поне два пъти за всяка страна.
Добър апетит.

Бонбони с ром и стафиди

Тежко е по празниците, лошото на декември е, че е пълен с такива :)
после следват януари, февруари и към краят му вече може да поотпуснем души и да почнем да свиваме коланите :)
Мина Бъдни вечер, посрещнахме дядо Коледа, или поне подаръците, които ни беше оставил под елхата :) Сега следват именни дни, Нова година и поредица от рожденни дни :) Във връзка с утрешният голям за нас празник- Стефанов ден е следващата рецепта- почерпете се за здравето на Стефания с едни ароматни бонбони със стафиди и ром :)

120 гр. чаени бисквити
1/2 ч.ч смлени ядки /орехи, лешници, бадеми/
1 кут. варено кондензирано мляко
50 гр. кокосови стърготини
100 гр. стафиди
2 с.л ром
200 гр. шоколад за готвене
и още 200 гр. шоколад за глазура на бонбоните
по желание- цветни захарни пръчици, бял шоколад


Накиснете стафидите в ром. Натрошете бисквитките на ситно, прибавете към тях ядките и кокосовите стърготини. Разстопете на водна баня шоколада и прибавете към сухите съставки, заедно с кондензираното мляко. Накрая добавете и накиснатите стафиди и разбъркайте добре. Оставете добре да стегне, след което гребвайте с лъжичка от сместта, оформете топчета, които след това оваляйте в глазурата. Оставям на вас избора за завършек на бонбоните :)